България загуби един от най-великите си спортисти и общественици — Боян Радев. Двукратният олимпийски шампион по класическа борба си отиде, оставяйки след себе си изключителна следа в историята на спорта и културното наследство на страната. Тъжната вест съобщи журналистът Иво Димитров.
Боян Радев е първият българин, станал двукратен олимпийски шампион — златен медалист от Игрите в Токио през 1964 г. и Мексико Сити през 1968 г. Името му се нарежда сред най-големите легенди в световната история на класическата борба. Той бе символ на дисциплина, родолюбие и човешко достойнство – качества, които го издигнаха над спортните постижения.
Радев остава в историята и като първият носител на престижния приз „Пиер дьо Кубертен“ за особени заслуги към олимпийското движение – отличие, връчвано от Международния олимпийски комитет. МОК го удостои и с „Трофея на президента“, а Международната федерация по борба го отличи със „Златна огърлица“ и вписа името му на първо място в Залата на славата по борба в Оклахома, САЩ.
Дългогодишният му принос към Спортен клуб „Левски“ го превърна в емблематична фигура на синята идея — клубът го провъзгласи за Спортист №1 на ХХ век. Държавата също оцени неговото дело, като му връчи най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, I степен.
Роден на 25 февруари 1942 г. в село Мошино (днес квартал на Перник), Боян Радев остава в съзнанието на поколения българи не само като шампион, но и като човек с голямо сърце. След края на спортната си кариера той се отдаде на културата и благотворителността. Като страстен колекционер и меценат, Радев дари стотици уникални произведения на изкуството на Националния исторически музей.
В негова чест през 2003 г. бе открита експозицията „Дарение Боян Радев“, в която са представени над 170 ценни експоната – икони, дърворезби, каменни пластики и редки римски портрети от II–III век след Христа. С жестовете си към родината Боян Радев показа, че любовта към България може да се изразява не само на тепиха, но и в отдадеността към нейното духовно богатство.
Днес България се прекланя пред делото на човека, който олицетворяваше силата на духа и достойнството на нацията. Името му ще остане завинаги изписано със златни букви в историята на българския спорт и култура.