Португалският полузащитник Бруно Жордао, считан за най-точното попадение в лятната селекция на ЦСКА, разкри неподправен поглед към фенската култура и напрежението в модерния футбол в дълго интервю за подкаста „4 Cantos do Mundo“, посветен на португалци, играещи в чужбина. Халфът, който пристигна на „Българска армия“ от полския Радомяк (Радом), разказа за шока, който е преживял в Полша след тежко дерби с Корона Келце, където футболът не е просто игра, а въпрос на идентичност и омраза към съперника. Жордао си спомня как след загуба с 0:4, при мач без гостуващи привърженици, отборният автобус е бил пресрещнат от стотина ултраси – „като гардероби, целите в татуировки“, както ги описва той – които спират превозното средство, принуждават играчите да слязат и започват агресивен разговор с капитаните, съпроводен с бутане и заплахи. По думите му част от феновете са демонстрирали нетърпимост към чужденците и откровено са заявявали, че капитанът им не олицетворява клуба, което допълнително е подсилило усещането за враждебност и скрит расизъм.
На този фон 25-годишният португалец описва престоя си в София като далеч по-цивилизован и организиран, въпреки че и тук страстите понякога преливат извън рамките на обичайното. Жордао подчертава, че феновете на ЦСКА редовно посещават тренировъчната база, но разговорите обичайно протичат спокойно, с акцент върху изискванията към отбора и очакванията за борба за титлата и Купата на България – цели, които самият той вече е посочвал като напълно реалистични за „червените“. Изключение прави драматичният епизод около бившия старши треньор Душан Керкез след серия слаби резултати, когато група ултраси се появява на тренировката с настояване босненецът да изпълни вече дадената обещана оставка – случай, който достигна и до международни футболни форуми заради необичайния натиск върху наставника. Жордао разказва как играчите, все още в съблекалнята и с бутонки в ръка, чуват шум от терена, излизат и виждат треньора заобиколен от привърженици, след което решават да застанат зад него в строй, за да покажат, че отговорността е колективна, а не само негова.
Футболистът описва сцената като „лудост“: феновете принуждават щаба да отстъпи и настояват тренировката да бъде водена от анализатора и кондиционния специалист, докато треньорите стоят мълчаливо до стената – своеобразен символичен вот на недоверие, който на практика предвещава края на ерата „Керкез“. Самият наставник първоначално е поел ангажимент да си тръгне, но впоследствие променя намерението си, а това – по думите на Жордао – ескалира напрежението и води до решителното посещение на ултрасите, които вече не приемат „не“ за отговор. В крайна сметка босненецът напуска, а португалецът признава, че въпреки страха, който внушават едри мъже с мрачни физиономии, играчите са били длъжни да защитят треньора си, защото те са хората на терена и не могат да позволят той да остане сам срещу напрежението. Днес Жордао се чувства напълно адаптиран в ЦСКА, определя клуба като равностоен на водещите португалски грандове по история и атмосфера и откровено заявява, че за него е чест да носи червената фланелка – независимо от екстремните ситуации, които понякога съпътстват големия футбол.