Учени използват дърво от гробници, за да възстановят температури, суши и наводнения отпреди хиляди години
Дървесината от древни гробници се превръща в неочакван ключ към разгадаването на климатичната история на Земята. Ново изследване на Китайската академия на науките показва, че пръстените на дървета, използвани за ковчези, могат да разкажат с поразителна точност какви са били условията на нашата планета преди повече от две хилядолетия.
Преди около 2200 години богат войник от династията Хан бил положен в хълмиста гробница в днешен западен Китай. Гробът бил пълен със злато и калиграфски надписи, но това, което впечатлило учените, била дървесината на ковчега му. Според дендрохронолозите — специалисти, които изучават годишните кръгове на дърветата — именно тя пази следи от влажността, температурите и дори природните бедствия по време на живота на дървото.
Изследването показва, че между 270 г. пр.н.е. и 77 г. сл.н.е. климатът в региона е бил с до 34% по-влажен от днешния. Това вероятно е позволило на династията Хан да се разшири към западните пустини — територии, които сега отново са сухи и безжизнени.
Резултатите, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences през декември 2024 г., отварят нова страница в науката за древните климатични промени. Дървесината от ковчези предоставя ценни данни там, където липсват други източници — особено в региони, където вековните дървета са унищожени от обезлесяване.
„Често ковчезите са единственият надежден източник на информация за климатичните промени в даден регион“, обяснява Чун Цин от Китайската академия на науките.
С помощта на радиовъглероден анализ учените вече могат да датират годишните пръстени с точност до конкретна година. Един от ключовите маркери е повишението на въглерод-14, регистрирано през 993 г. вследствие на мощен поток космически лъчи — своеобразен отпечатък, запазен в дървесината.
Новите анализи показват, че през Средновековието южните части на Китай са преживели резки колебания във влажността — вероятен признак за поредица от суши и наводнения, подобни на днешните. Това може да помогне на учените да разграничат ефекта на естествените климатични процеси от човешкото влияние върху затоплянето на планетата.
„Дървесината от ковчези съдържа безценни улики за връзката между климата и развитието на обществата“, казва Бао Ян, ръководител на Лабораторията по дървесни пръстени към Китайската академия на науките.
Въпреки това има и трудности — дървесината често е вносна. Египетските ковчези например са изработвани от ливански кедър, а средновековните в Белгия — от германски дъб. Въпреки това учените вярват, че „гласът на дърветата“ ще разкаже още истории — не за мъртвите, а за кутиите, които са ги приютили.